Поемам щафетата от Васи и се включвам в играта.
Шест неща, които ме правят щастлива...
1. Чаша хубаво червено вино – в компанията на добри приятели и сладки приказки. Леко зачервени бузи, ухание на уют, на зимна топлина и наслада от вкуса на живота в червената напитка. И не, тук не говоря за пиенето на (много) вино, а за самия ритуал. За щастието да споделиш една чаша събрана слънчева светлина в зимната вечер с приятели, които празнуват самото случване на живота. Виното не случайно е възпявано толкова много още от древността. Обгърнато със символика, за мен то е един от символите на щастливите спокойни вечери в приятна компания. То е щастието от опознаването на хората, от разказите на минали или бъдещи лични истории. То е откровението на душата, разкриваща себе си в миг на опиянено щастие. То е усмивката в края на дългия работен ден, то е блясъка на закачливия поглед, руменината на стопленото от щастие сърце.
2. Пътуване – Винаги съм обичала да пътувам и то не просто да посещавам различни места, а самият процес на пътуването, както се казваше в една книга „Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш” Независимо от превозното средство, независимо от времето за пътуване. Просто да пътувам. Предполагам, защото бързата смяна на пейзажа, самото движение на превозното средство, ми помагат да се отпусна и да остана сама с мислите си... или да си спомня нещо красиво... или да помечтая за нещо предстоящо. Пътуването винаги ме е зарежда, дава ми време. А освен това и едни от най-прекрасните ми спомени въобще са били по време на пътуване. Едни от най-големите ми мечти са свързани с пътуване. Вероятно затова и пътуването е и една от любимите метафори на самия живот. Търсиш своя собствен път, срещаш много хора, някои остават и пътуват с теб, други просто избират друг път. Губиш се, намираш отново пътеката и продължаваш така... търсейки своето щастие, което може би е самото пътуване...
3. Море/Планина – Тук се колебаех много, кое от двете да пиша, накрая реших, че трябва да са и двете заедно. Морето, което мирише на лято, нежно е като пясък и винаги е усмихнато. Всичките ми срещи с морето са били празник на щастието. С любими хора, с добри приятели, с мама и тати, с хора, които ме правят щастлива всеки ден. Но там е различно... там щастието е умножено по много, винаги. Планината от друга страна ми е сякаш сантиментално щастлива. Това, че съм израстнала близо до планината (Берковица) и постоянните походи из Балкана като малка сигурно имат своето влияние. Планината е свобода. Тя е наслада от природата, почивка от шума и умората, полет на душата. Незабравими са миговете на след изкачването на някой връх, бил той и просто Ком. Незабравими са горските пикници с боб в гърне и шишчета на клечки. Невероятна е и кристалната ледена вода, която действа по-енергизиращо от всяка енергийна напитка. Незабравимо мил е смехът на групата отекващ в ехото на планината. Слънцето, снежинките, дъжда, всичко там е подплатено с щастие, с усмивки и хубави спомени.
4. Прегръдка – Прегръдката е щастието въплътено в жест, също както целувката е любовта. Когато някой те прегърне искрено и чуваш как бие сърцето му, някак всичко се оправя. Една прегръдка може да оправи всичко, дори когато положението изглежда непреодолимо тягостно. Една прегръдка е по-силна от думи, една прегръдка може да бъде всичко. Прегръдката в ръцете на любимия, прегърдката на приятел, прегръдката на мама... Всяка прегръдка е щастие от това, че сме тук, че сме заедно. Всяка прегръдка значи нещо, понякога повече, друг път по-малко, но винаги нещо. Тя е отношение. Тя е щастие...
5. Музика – музиката е щастието да чуваш живота си в ноти, ритъм, в думи, които сякаш са написани точно за теб, в точния момент. Музиката е онова щастие да намериш подходящия саундтрак на всеки момент от своя живот. От безнадеждното лутане, до надеждата и върховното щастие, от мечтата, до нейното постигане, от бунта и гнева до съкрушението или победата. Музиката на живо, от своя страна вече е още по-велик момент на щастие. Единствено, когато слушаш музика на живо можеш да я усетиш истински, да я преживееш, да бъдеш част от нея. А няма по-щастлив миг от това да си част от песента, от мелодията на живота... Музиката казва всичко, а освен това и струи от хората. Хората с щастлива музика си личат от далече. Те са усмихнатите непознати от улиците, приятелите, които те зареждат само с един поглед и влюбените, които нежно раздават себе си за миг красива обич. Тези хора носят щастие в душите си, носят музиката в сърцата си.
6. Щастието – безспорно най-голямото щастие е да си щастлив и хората, около теб също. Неслучайно една от любимите ми думи е щастие. Щастието е живота, дори с кофти моментите, защото след това винаги има нещо по-добро, трябва да има... в повечето случаи има. Щастието е оптимизмът за бъдещето, вярата в по-доброто, идеализмът на младостта и носталгията на възрастта. Най-красивото обръщение към мен е било „щастие” и с него не могат да се сравнят нито слънцата, нито всички сладки животинки, нито смешни буквосъчетания. Защото щастието събира всичко в едно. То е вътре в теб, да носиш щастие е най-милото и приятно нещо на света. Да носиш щастие и да те наричат щастие... това е най-голямото щастие.
А сега, за да разкажат за своето щастие предавам играта да продължи към Катя, Лили и Джули.
photo: enaaa
Загубените пътища са нови хоризонти, нови пейзажи, нови пътеки. 
